Има разлика и в това, че светът смяташе действията на Хитлер за огромни злодеяния. А действията на Сталин – за борба за мир и прогрес.
За да не може Хитлер да удържи завзетите европейски страни, Западът е потапял германски кораби, бомбардирал е германски градове, а после е стоварил на Европейския континент свръхмощна армия.
А за да успее Сталин да завземе и удържи другата половина от Европа, Западът е подарил на Сталин стотици бойни кораби, хиляди бойни самолети и танкове, стотици хиляди най-добри в света военни автомобили, милиони тонове първокачествено гориво, боеприпаси, продоволствие и пр. и пр.
Но как е станало така, че Сталин е загубил войната, която е подготвял цял живот? Защо включването на Съветския съюз във Втората световна война през август 1939 година е било толкова бляскаво, а краят – толкова печален? Защо Втората световна война е завършила за Съветския съюз с така наречената ”велика победа“, която се е оказала по-лоша от всяко поражение.
Виктор Суворов
Виктор Суворов разкри за нас цял пласт за нашата история. В това е неговата огромна заслуга. Аз съм уверен, че по неговите стъпки ще тръгнат и други, поправяйки, допълвайки и уточнявайки. Те ще бъдат втори, трети… десети. Виктор Суворов беше първи.
Юрий Фелщински
В научните спорове за Сталиновата политика участват много хора, но името на Виктор Суворов, както и преди остава в центъра на полемиката. Той не може да бъде игнориран, макар че практически не участва директно в дискусиите. Суворов пръв формулира проблема и посочва множество доказателства за правотата на своята концепция относно историята по времето на Сталин.
За опонентите на Суворов ситуацията се оказа крайно неудобна. Всъщност цялата ”антисуворовска” дейност се свежда до доста неуспешно оспорване на второстепенни и третостепенни детайли от неговите книги, които пределно са наситени с аргументи. Сериозни контрааргументи, сиреч доказателства, че Сталин НЕ Е подготвял нападение срещу Европа и конкретно срещу Германия през 1941 г., никой не е посочил. И, изглежда, те изобщо не съществуват в природата.
Дмитрий Хмелницки
