Този сайт използва "бисквитки" (cookies) за своята ефективност. Продължавайки напред, Вие сe съгласявате с нашата Политика на поверителност

Начало / Новини / ПОЧИНА ЕДИН ВЕЛИК ЧОВЕК – ВЛАДИМИР БУКОВСКИ

ПОЧИНА ЕДИН ВЕЛИК ЧОВЕК – ВЛАДИМИР БУКОВСКИ

ПОЧИНА ЕДИН ВЕЛИК ЧОВЕК – ВЛАДИМИР БУКОВСКИ

На 27 октомври, неделя, в една болница на Кеймбридж почина Владимир Буковски (1942), един от първите и най-активни правозащитници в бившия Съветски съюз. Многократно арестуван, изпращан на принудително психиатрично лечение и осъждан на затвор и заточение. През 1976 г. е разменен с първия секретар на Чилийската компартия Луис Корвалан и от Владимирския затвор с белезници е откаран със самолет в Цюрих. Завършва неврофизиология в Кеймбридж, преподава в Станфордския университет, яростно се опълчва срещу авторитарния режим на Путин, който не престава да го преследва дори във Великобритания.

Автор е на книгите "Писма на руския пътешественик" и "И се завръща вятърът", "USSR: from Utopia to Disaster" (1990, Франция), "Московският процес" (1996).

През годините списание "Факел" (1981 ‒ 2011) е публикувало многократно негови текстове, сред които откъси от книгите му с документалната проза "Писма до руския пътешественик" (1 / 1995) и "Несъществуващата революция. Разплата"  (1‒2 / 1997), политическите есета Пред стената на лъжата (1 / 2007) и "СССР: от утопията към разрухата" (1 / 2008), "Отворено писмо до Джордж Буш" (заедно с Елена Бонер, 2‒3 / 2003), Нова утопична идеология (2010), както и разговорите с Георги Борисов "Ако има някой за обесване, това е Горбачов" (1 / 1995), "Сега на ход са мародерите" (2‒3 / 1997) и "Утопията не може без ГУЛАГ" (3 / 2009), откъси от които предлагаме днес.

Единственото посещение на Владимир Буковски в България заедно с Юз Алешковски, е по покана на сп. "Факел" за участие в конференцията "Политическата коректност: границите между допустимото и недопустимото", организирана от списанието и Българското училище за политика към НБУ и проведена на 24 септември 2009 г.

ВЛАДИМИР БУКОВСКИ

откъси от разговори с Георги Борисов

"АКО ИМА НЯКОЙ ЗА ОБЕСВАНЕ, ТОВА Е ГОРБАЧОВ"

В края на този разговор попитах Владимир Буковски има ли семейство. Летните горещини бяха започнали и тридневните тържества по случай тукашния празник на победата ‒ 8 май ‒ бяха в разгара си. Седяхме на терасата в задния двор на къщата ‒ типично английска къща с трапезария и хол на долния етаж и с две спални на горния.
Докато траеше разговорът ни, домакинът непрекъснато ставаше да донесе или раздигне едно-друго. Наблюдавах го ‒ мъж с бавни, спокойни движения, с тъмно сипаничаво лице и бяла коса. Отговорите му бяха кратки, сбити и необикновено категорични ‒ без да се замисля, жестикулира и отрупва с думи. Нито ме подпитваше кой съм, нито се интересуваше какво впечатление ще ми направи.
‒ Не, нямам семейство ‒ отвърна той. ‒ Просто за да не ме изнудват с жени и деца, а и тях да не мъчат след това.
Тогава действително проумях, че до мен седи човек, който беше подчинил изцяло живота си на съпротивата срещу злото и за когото думите "идея" и "борба" не бяха празен звук, а съдба и начин на съществуване.

‒ Съществува убеждението, че цялата перестройка и последвалите промени в Източна Европа са планирани от комунистите и КГБ...

Да, естествено, макар че след Сталин КГБ вече не държи под пълен контрол цялата страна и самата партия. От времето на Хрушчов насам КГБ е вече само инструмент, с който се разпорежда ЦК.

‒ В България смятат, че мнозина от активистите на Съюза на демократичните сили са внедрени в него от хора на нашата Държавна сигурност, че дори и на КГБ.

Напълно е възможно, след като самите комунисти у нас родиха новите фашисти. Вече е известно например, че по предложение на Крючков, тогавашния шеф на КГБ, през 1989 г. политбюро взима решение за създаването на Либерално-демократическата партия начело с Жириновски.

‒ И са запазени документите за това, така ли?

Не, документи няма, просто Яковлев е човекът, който разказва цялата история и това как изборът пада върху Жириновски. Интересното за мен в случая е как неговите духовни родители са действали по принципа на контраста: вие си играйте на демократи, ние на плашила като Жириновски. Защото в действителност Жириновски е една фикция, водач без партия, плашило, на което му дай само да ръкомаха и дрънчи като тенекия.

‒ Според публициста Лев Неврозов цялата тази кипяща обществена дейност, която Солженицин развива, е вследствие на амбицията му да стане президент.

Глупости. Солженицин никога няма да поиска административна длъжност. Неговата амбиция е друга да бъде учител на нацията. Проблемът обаче е в това, че нацията не иска да се учи.
И въобще от неговото връщане в Русия нищо не излезе. Надявахме се, че по някакъв начин ще размърда публиката, ще предизвика дебати, спорове, но не. Жалко, защото това е действително огромна фигура, която би трябвало да изтръгне обществото от апатията. Как да го постигне обаче, като хората у нас живеят ден за ден, мислят само как да вържат двата края и са загубили всякакъв интерес към политиката. На никого с нищо не му се занимава.

‒ Често ли пътувате до Москва?

Не, вече две години не съм бил там. Видях, че няма смисъл, и се отказах. Никой нищо не иска да прави, да слуша, цялата система е станала абсолютно мафиотска, всеки, начело с административната върхушка, мисли само как да открадне, измами, ограби. Въобще грозна картина.

‒ И с какво се занимавате сега?

Пътувам много, особено до Щатите, там чета лекции. Пиша.

‒ Пишете какво?

Повечето статии за различни вестници. Наскоро завърших книгата "Московският процес". По аналогия с Нюрнбергския процес...

‒ Какво представлява тя?

Това е един доста обемист труд, който фактически се състои от два тома - единият е съставен изцяло от документи, другият от мои коментари към тях. Преди няколко години КГБ отвори архивите си (впоследствие, изглежда, съжали и скоропостижно прекрати достъпа) и аз успях да изнеса едно доста голямо количество от тях, без някой от служителите от читалнята да разбере, тъй като ми беше разрешено да ползвам компютъра си при обработката им. Прекарвах ги през скенера и когато се върнах в Англия, се оказа, че разполагам с безценни и действително убийствени документи: за колаборационизма на западните социалисти с нашите комунисти; за връзките на КГБ със световното движение за мир, за нахлуването ни в Афганистан и за това как сме решавали въпроса с Полша през 1981 г., за горбачовския период, който на Запад е възприет напълно сериозно.

‒ В смисъл?

В смисъл, че въобще не могат да прозрат хитростта и голямата измама на думите "перестройка" и "гласност", докато за нас беше ясно какво представляват те. От една страна, отпускане на вентила, от друга опит да се съживи, да се спаси системата.

‒ А Солженицин защо се върна тогава?

Казах му да не го прави, че е абсолютно безполезно цялото това начинание. Но той не ме послуша и сега съжалява. Такова време настана: не се прибираш - и ти се сърдят, върнеш се и те намразват. Яд ги е на тебе. Сами не знаят какво искат и какво да правят. Пълна безотговорност, чувство за безсмислие.

‒ Не ви тегли значи натам. А преди?

И преди, да ви кажа. Никога не съм изпитвал носталгия, винаги съм се чувствал чужденец. И тук, и в Москва. Но ние бяхме друго поколение, имахме чувство за дълг, за дело. Ето и сега хич не ми се ходи, но знам, че трябва. Пак тия срещи, безкрайни интервюта по вестници и телевизия за какво? Не само че не те слушат въобще не искат да те знаят.

‒ И КГБ ли? Между другото, споменахте, че сте работил в архивите им. Има ли според вас нещо вярно в това, че са унищожили част от тях?

Само лъжат. Те просто не могат да бъдат унищожени. Първо, самите архиви са абсолютно самостоятелни. Дори не са компютъризирани, тъй като основно правило в дейността на КГБ е било недоверието. Не е било възможно човек от един отдел да знае какво се извършва в другия отдел. Затова никой не знае какво има в другия архив а те са 162 на брой! Това са няколко милиарда единици, представяте ли си!
Да речем, попадате на документ на ЦК. За да го унищожите и заличите всички следи, са ви нужни няколко месеца работа. Първо, има книги на входящите и изходящите документи, в които е записан, след това регистрация, после - опис с шифрована номерация, тоест всеки документ си има и свой зашифрован номер. Така че, ако откъснете един само лист, липсата веднага ще бъде забелязана всичко е прошнуровано и номерирано. Ето го номер 173 и изведнъж следва 175! Къде е номер 174? Но и това не е всичко, защото още не знаете в кой друг документ може да има препратка към документа, който искате да унищожите. А много често те са процедирали така: "По силата на Решение номер еди-кой си на Политбюро отпреди три години беше извършено разследване по случай..." И ето че след три години ви препращат към въпросния документ. Разбирате ли какво означава това? Че за да унищожите един само документ, трябва да прегледаш всички архиви!
Освен това в ония времена КГБ изобщо не беше самостоятелен, той за всичко докладваше на ЦК, на секретариата на ЦК и на политбюро. Така че на всяко едно от тези равнища вие ще намерите следи от работата на КГБ като се стигне до искането на разрешение за извършване на обиск, подслушване и т.н. Невъзможно е било да ви арестуват например без знанието на ЦК. Самият Андропов е искал лично разрешение за всеки обиск или арест, да не говорим за убийство...

‒ Да, привлекателна перспектива, няма-що. А какво мислите за ролята на руската православна църква?

Трагедията на нашата църква е в това, че тя е сталинска църква. Цялото свещеничество е било обвързано от КГБ от нисшите до висшите санове. Днешният патриарх например също е бил агент на КГБ. Затова у хората няма капка уважение към тази църква. Вярата, религията са все още живи, разбира се, но църквата ни е без всякакъв авторитет и не тя ще обедини обществото.

‒ Всичко се руши и нищо не се създава, така ли?

Точно така. Докато можеше да се направи нещо, не го направиха, сега вече е късно. И аз изход въобще не виждам.

Кеймбридж
7 май 1995 г.

кн. 1 / 1995

"СЕГА НА ХОД СА МАРОДЕРИТЕ"

А какво те задържа на Запад?

Това е много по-сложен въпрос. Тук съм двайсет години, свикнах вече. Никакви житейски проблеми не съм имал. Но не забравяй, че и на Запад животът се променя. Процесите, които започнаха на Изток, вече се наблюдават и тук.

В какъв смисъл, в екзистенциален ли?
И в културен също. Упадъкът е всеобщ, но в културата особено. Хората почти не четат, литературата изчезва. Отиде си цяло едно поколение военното. Дойде ново меркантилно, конформистко, отвикнало да мисли.

Но и в Станфорд те е дърпало към политиката...

Не ме е дърпало, дърпаха ме към нея. Положението беше такова... Най-напред създадохме така наречения Интернационал на съпротивата през 83-та. Заедно с кубинския поет Армандо Валадарис, който беше лежал 22 години в затвора при Кастро и току-що се бе освободил. Срещнахме се, разговорихме се, видяхме, че много неща ни свързват, и успяхме да обединим в една организация без да е централизирана! 37 антикомунистически движения от всички краища на света. Бяхме нещо като координационен център и покойният Владимир Максимов беше в него, и Едуард Кузнецов, който сега е в Израел, Льоня Плюшч... Създаде се доста широко обединение имаше и китайци, и виетнамци, и никарагуанци...

А българи?

Също имаше, но от по-старите. Отдавна не бяха ходили в България. Ценко Барев например.

А истина ли е, че в Станфорд покрай научната си дейност си уговарял Пентагона да отпусне четвърт милиард долара за танкове срещу тогавашното съветско правителство?

Тук има и елемент на истина, и елемент на легенда.

Сигурно, затова искам да ги отделим един от друг.

Истината е там, че не само аз, а цялата наша обединена в Интернационала група непрекъснато обясняваше на западните правителства и по-специално на американското, че комунистическият режим в действителност е достатъчно гнил, за да бъде съборен много по-лесно, отколкото те си мислят. Че за това са необходими много по-малко пари, отколкото за един самолетоносач, да речем. Че ако досега те бяха дали поне една десета от разходите, които отпускат за производството на всички тия железа, комунизмът отдавна нямаше да го има. Той не се крепи на танкове. Той се крепи на друго.

На какво именно?

На идеологията. Комунизмът е идеологически режим и с него трябва да се води идеологическа война. Тя е много по-евтина, бърза и ефективна. Това им предлагахме публично, в печата, без никаква там секретност. А колкото до танковете, не помня. Възможно е да съм използвал и такава метафора че за събарянето на режима е нужна сума на стойност 20 танка. Или някой друг да го е казал. Тогава всички за това говорехме. Солженицин също... И администрацията на Рейгън, която беше една от най-добрите и където аз имах маса приятели, разбра за какво става дума. Например бяха разработили план за пряка сателитна връзка със съветската телевизия. Добре, рекохме им ние, но вместо екшъни и уестърни покажете един американски супермаркет. Колкото повече преки репортажи излъчите за живота на Запад, толкова по-бързо ще падне съветската власт.

Какъв тогава е по-нататъшният сценарий?

На по-нататъшен разпад. Друг сценарий аз просто не виждам. Когато центърът не функционира а той не функционира, масата наоколо му се разпада. Тук играят роля няколко фактора. Първият е добивът на нефт. Русия сега е като Кувейт живее от петродолари. Колкото нефт изкара, толкова продукти внася отвън. Така се гради целият ни вътрешноикономически баланс. Страната не произвежда нищо. Дори кибритите в Москва са шведски. А кибритената фабрика край Москва е закрита. Всичко се разграбва и ще се разграбва докато има нефт и газ.

Как се отнасяш към твърденията, че Русия е жертва на заговор от страна на Запада, на група хора, чиито тъмни интереси...

Глупости, всичко това е абсолютно нереално. Западът не искаше никакви заговори, никакво противопоставяне. Западът искаше да дружи. И с Брежнев, и с Андропов, и с Черненко, и особено с Горбачов. Той направи всичко възможно да запази бившия Съветски съюз. Най-страшното за него беше разпадането му. Най-важният термин в западната дипломация е стабилност. През 1991 г. Буш произнесе своята знаменита реч в Киев, в която обяви, че САЩ няма да признаят Украйна, ако се отдели от Съветския съюз. И какво? След шест месеца украинците се отделиха. По същия начин сега Западът поддържа Китай, но все едно и Китай ще се разпадне.

Вече години наред в руския периодичен печат вниманието ни се насочва към задкулисните кроежи на световното масонство, открай време настроено враждебно срещу Русия.

Колкото до масоните, не знам нищо, но знам доста за управляващите кръгове на Запад. Мои най-близки колеги и приятели бяха г-жа Тачър, Роналд Рейгън. Хелмут Кол също, но той беше по-младшият партньор. Занимавахме се с координацията на студената война, заедно решавахме всичко. Те бяха достатъчно твърди като хора, за да не се оставят да бъдат убедени лесно за каквото и да било. Бяха предпазливи, нямаха ясна представа за Съветския съюз. Той беше тъмно петно за тях. Единственото, на което Рейгъновата администрация се съгласи, беше увеличението на надпреварата във въоръжаването. Имам предвид най-новите технологии, които щяха да разорят окончателно Съветския съюз, ако се опиташе да ги въведе.

Това ли в крайна сметка доведе до неговия крах?

80% от причините за падането на комунистическия режим се коренят в собствената му идеология с нейната безумна система само да разпределя, без да е в състояние да произвежда. Останалите 20% се определяха от надпреварата във въоръжаването, звездните войни, нефтената криза. През 1985 г. американците успяха да убедят Саудитска Арабия, че ако тя осигури свръхпроизводство на нефт, от това ще загубят само враговете й страните производителки на нефт като Иран, Либия, СССР. Насреща, независимо че Конгресът беше против, САЩ им обещаха модерно въоръжение, по-специално самолети F-16 и т. н. Арабите изведнъж се почувстваха по-уверени, отвориха кранчетата и обезпечиха свръхпроизводството на нефт. Така цената му падна от 30 долара за барел на 12 и за една година Съветският съюз изгуби 1/3 от печалбите си в твърда валута. Ето това беше началото на перестройката. Ето тук вече комунистите нямаше накъде да мърдат. Те просто разбраха, че става дума не за запазване на империята им, а за собственото им оцеляване. И започнаха да променят, да реформират системата. Така през 1987 1988 година и Рейгън, и Тачър прекратиха изцяло обявената от самите тях икономическа война. Колкото и да им обяснявах, че това трябва да бъде само началото безполезно...

Сега Западът е принуден да изсипва нови милиарди ­ този път, за да ни вдигне на крака икономически.

Да, и пак заради тази своя стабилност. А какво означава тя за нас ­ няма значение. Няма значение идеологията. Който е на власт, той ще взима помощите. Комунисти, социалисти ­ важното е да сме стабилни.

Добре де, не виждат ли какво става? Разруха, беззаконие, икономическа парализа.

И аз това им казвам. Днешните политици обаче са сиви, нищожни хора, "nonentity" нули. Хора еснафи. Дай им на тях спокойствие. Вземи Мейджър, Клинтън нищо не правят. Единственото, от което се интересуват, е властта.

Всички те са "politiciаns" политици, политикани. Има една английска поговорка, тя гласи: политикът мисли винаги за следващите избори, държавният мъж за следващото поколение.

Мафията е къде по-гъвкава и способна от тях. Изобщо престъпниците по цял свят са хора талантливи. Така ли е? Ти поне си лежал в затвора, можеш да кажеш.

Да, минали са и не малко криминални покрай мен. Вярно е, че са талантливи, прав си. Образование никакво, но нюх, въображение, интуиция дал Господ. Ами че как Горбачов подкупи западните политици? С талант. Истински мошеник. Започна уж да прави всичко, което те говореха за него, или поне да го повтаря и край. Превзе ги, разруши ги направо. Седем години спорих с Тачър, че той въобще не е това, за което се представя, и тя не вярваше.

Беше й любимец.

Най-накрая в архива на ЦК се натъкнах на документ за миньорската стачка в Англия през 1984 г. Тогава Съветският съюз дава на английските миньори 1 милион долара. Мнозина бяха чували, смяташе се, че парите са събрани от съветските миньори. Глупости, разбира се. И нося аз на Тачър подписаното от Горбачов ­ втори секретар по онова време решение на ЦК за предоставянето на тия пари и й казвам: На, виж го твоя Миша!" А тя побледня и пита: "Кога го е подписал?". Соча й датата. Мълча и пророни накрая: "Още по-лошо, защото по същото това време изрично го попитах и той значи ме е излъгал." "Е ­ викам, ­ да знаете как се прави бизнес със съветските вождове..." Забележителна история.

Какво е според теб комунизмът идеология или болест, манталитет, характер?

Болест, разбира се, заболяване на съвестта. За мен комунистът е само едно човекообразно същество, чието най-съществено отличие е отсъствието на онази тъкан в мозъка, която отговаря за съвестта, за етическите отношения. Как се е развила подобна мутация, не мога да ти кажа. Не болест, ами патология.

Ти си прекарал половината от живота си в Русия, половината ­ на Запад. Каква според теб е основната разлика между нашите две цивилизации?

Защо ги делиш на две? Аз, да ти кажа, голяма разлика не виждам. Нашата цивилизация е една ­ европейска. Социалистическата идея, идеята на Френската революция, също е европейска. След повече от 200 години история днес тя е в неизбежна криза и последствията ще са много неприятни. Но светът няма да изчезне. Той ще бъде принуден да се променя, да се адаптира към ситуацията и рано или късно ще се откаже от тази идея, за да потърси друг изход. В Русия, естествено, нещата ще протекат по-болезнено, отколкото в Европа, но и на двете места подобен преход ще се извърши.

А в Америка?

Америка също няма да мине без сътресения. Тя сега цялата е обхваната от утопическите идеи. Освен това американците са ужасни конформисти. Като представители на по-стара цивилизация европейците са къде-къде по-цинични. А тези са направо пълни идиоти. Кажеш им: жената е по-главна от мъжа ОК. Започваме нов живот ОК. Така че са много по-отворени към всякакви идейни течения. След 4 години обаче тях ги чака тежка икономическа криза.

А защо именно след 4? Как ги изчисли?

Плюс-минус. Клинтън в момента се ползва от благата на Буш и ако Америка процъфтява, то не е защото неговите действия са причина за разцвета є. Политиката на Клинтън ще даде резултат едва след 4 години. Икономиката е нещо инертно, в нея са въвлечени огромни маси и тя не може да се променя от месец на месец. Както Земята си има свои георитми на 300 или 100 години, да речем, така съществуват и икономически цикли. Те са на 4-5 години плюс-минус. След 4 години в Америка ще е същото като в Германия днес, където социализмът се демонтира. Вече 200 години светът се формира под влиянието на социалистическите идеи. Братство, равенство, свобода! Тези идеи обаче вече се изчерпват и кризата ще бъде всеобща. Една криза въобще не може да засегне само нравствените отношения, а да отмине икономиката, или обратното. Тя е масова. Къде е по-лека, къде по-тежка. В Англия например тя ще е по-безболезнена, тъй като Тачър започна демонтирането на социализма още през 1979-а.

След падането на Живков у нас българо-руските отношения се усложниха. Българите също се разделиха на две. Едни гледат към Америка, други да си останем с Русия.

Това ми звучи абсолютно безсмислено. Какво значи "с Русия"? Да си нейна провинция ли? От една страна, Далечният изток иска да стане Далекоизточна република, Сибир република Сибир, Вологодската губерния независима република, а България провинция... Нелепо някак си, не мислиш ли? Преди всичко България трябва да се изправи на крака и да определи собствените си национални интереси. Тогава може военен договор и с Исландия да сключи, стига интересите й да го диктуват. А до момента нито Румъния, нито България, Унгария или Чехия са го направили. Дори и Полша и тя не знае още къде е, коя е. Докато това не стане, всички разговори са безсмислени. Беларусите викат: "Искаме обратно в СССР!". А Русия обратно в СССР не иска. Та и вие накъде искате да тръгнете, към миналото ли? Държавата придобива стойност тогава, когато си знае цената и си стои на краката. Не бива да се притесняваме от собствената си провинциалност. Малък Хонконг произвежда повече от Китай. Не е важна големината на територията. Важното е как работиш, какво постигаш.

Би ли се съгласил да станеш съветник на някой наш политик?

Аз не съм бил никога съветник. През ония години ситуацията беше уникална. Борбата между Доброто и Злото беше особено ярка доколкото в този свят това е въобще възможно. Ние всички бяхме мобилизирани като на война. Искаш, не искаш воюваш. На война всички са равни няма съветници, има приятели. От едната страна на фронта. А сега боят свърши и макар противниците ни да мислят, че са по-хитри от нас, че въпреки всичко са оцелели, ние знаем: това са мародери. Те нищо не могат да спечелят, могат само да откраднат. Война вече няма. Моят живот е живот на цивилен.
Днес хората от по-старото поколение в Русия са наполовина хора разсипани, неспособни да се погрижат сами за себе си. Затова най-важното сега е следващото поколение 1214-годишните. То трябва да се изправя тепърва на крака, образова, организира. Само в него има смисъл да се инвестират сили и средства. Забрави за 3040-годишните. Нищо не излезе от тях. Но и на най-младите не завиждам ­ чака ги много труд и проза, работа по възстановяването на стопанството, корумпирани чиновници, подлост и страх. И все пак нещо им предстои, нещо, което да свършат. Ако успеят.

Кеймбридж
5 октомври 1996

кн. 12 / 1997


УТОПИЯТА НЕ МОЖЕ БЕЗ ГУЛАГ

В какво тогава виждаш смисъла на живота си по-нататък? Онази друга Русия, за която се бори, я няма и едва ли в близко бъдеще ще я има. Чувстваш ли се победен?

Не. А и не е точно така, не сме се борили за друга Русия. Ние всъщност се борехме за себе си. Ако трябва да го кажа по-ясно – за правото си да не участваме в престъпленията на режима, да не бъдем част от тях. Затова резултатът никога не беше от значение за нас. Щяхме да правим същото във всеки друг случай, независимо става или. Именно това се нарича морален императив. Длъжен съм да постъпя по определен начин, не защото така мога да постигна нещо, а просто, защото съм длъжен. Примерно такива подбуди стояха зад всичко, което правехме. И ако съветският режим рухна, рухна благодарение и на нас. Това е, дето се вика, бонус.

Не стоим ли сега стоим пред същия проблем, свързан с агресивния ислямизъм?

И той е идеологическо предизвикателство. Западът няма инструменти за идеологическа война. Не знае как да постъпи. Окупираха Афганистан, но това е военно решение, а не идеологическо. Иран – какво ще правим сега? Иран изработва ядрено оръжие. Какво да направим – да го бомбардираме ли? Накрая, изглежда, ще се стигне и дотам. Ще бъде ужасно. Близкият Изток ще се дестабилизира за векове напред. Тази битка е продължителна, много неприятна, кървава. В същото време населението в Иран е напълно готово за революция. Всеки момент могат да свалят тези техни там аятоласи, молли, мразят ги. Видя какви демонстрации правеха, как вървяха. А Западът не разполага с елементарната технология, за да постигне този резултат. Съветските ръководители я знаеха. Предизвикаха революция в Чили, макар да е в другия край на земното кълбо. Имаха ноу хау, знаеха как се правят нещата. А Западът изобщо не знае. Нищо не разбира от идеологически войни, нищичко. Затова не разполага с инструменти – липсваха му както през студената война, така и днес. А в Съюза имаше изследователски институти, издаваха се десетки списания, да не споменавам радиото, съществуваха огромни лагери за подготовка на освободители от различните краища на света, за целта се издаваха купища специализирана литература, масовата идеологическа обработка на целия свят не спираше. Всичко, което Америка направи, беше да създаде радио "Свободна Европа".

Все пак нали говорим за права на човека?

Разбира се. Но това, което се прави с политкоректността, няма ни най-малко отношение към правата на човека. Казвам го като основател на движението за права на човека в Русия. Правата на човека се ограничават в правата от всеобщата декларация на ООН. Там има право на събрание, на словото... А днес законите са против свободата на словото – дори те вече отиват към пряко нарушаване на правата на човека, измислят си съвсем нови.

Но как е възможно човек до такава степен да върви срещу себе си?

Такива са левичарите. За да са щастливи те, трябва всички ние да сме нещастни. Докато ние сме щастливи, няма щастие за тях. "Детската болест на левичарството" продължава да е същата.

Не ти ли се струва, че покрай правото на право никой не ще да носи отговорност?

Именно, това е едно друго едно явление, което се зароди през 60-те години на Запад – всеобщата безотговорност. Хората загубиха чувството за отговоност. Всички знаят само правата си, а че имат и отговорности, не искат и да чуят. Само че нито демокрацията, нито пазарът могат да работят без отговорност. Пазарът, който идва от пуританизма, въпреки нагласите в Русия предполага изключителна честност; ако я няма – просто и той няма да работи. С лъжи и кражби добро име не се прави. А днес никой не го е еня за доброто име. Крадат и бягат. Така пазар не се гради. Пазарът се нуждае от честност, уважение, отговорност.

А все по-дълбокият разрив, тази вече бездънна пропаст между шепа богати и милионите бедни? Това едва ли дълго ще продължава.

Защо не? Социолозите твърдят, че ако съотношението между едното и другото надхвърли числото десет, ставало опасно. Не разбирам обаче с какво толкова по-опасно ще е числото 20 или 100. И кой е правил тази сметка? Изчисли с колко пъти един член на политбюро е бил по-богат от селянина, колхозника. Случваше се и с хиляди пъти. Те ползваха безплатни блага – пътуваха с държавни самолети, ходеха на безплатни курорти, притежаваха курорти. Имаха собствени курорти. А пенсията на колхозника беше 7 рубли. Е каква е разликата? Въобще не можеш да я изчислиш. Няма да изчислиш и днешната. Ако Абрамович има 21 милиарда долара, а 30% от нашето население живее под границата на бедността, за какви десетици говорим? Разбира се, че пропастта е 100, 200, 300 пъти по-дълбока.

Има ли опасност от революция в Русия?

Мисля, че не. Трудно ще се организира революция в Русия, много е голяма страната, много е разхвърляна, раздробена, нищо не я обединява.

Къде според тебе е коренът на злото в съвременния свят?

  Много зло има в нашия свят, и то е заложено в него изначално. Не бих се захванал да посочвам в какво е коренът на злото в политиката, понеже спорът между колективизма и индивидуализма, между социализма и пазара все още не е свършил. Не е решен. И макар че в икономиката социалистите се предадоха, вече не преследват целите на колективизацията на производствените средства, това се отнася само за икономиката. Във всички останали области те не се отказват от идеята си, тя не е разгромена. И те не се предават. Мислят как да поправят социализма. Политическата коректност е една от тези поправки, а тя си е всъщност чисто маркузианство, пък има още и грамшизъм, има и аберации, мутации на същата идея. Говорим за мутации!

Помага ли ти физиологията за политически анализи? До ден днешен твоите прогнози са безпогрешни.

Помага ми научната подготовка. В мнозинството си повечето политолози са недисциплинирани, скачат от една тема на друга, не държат една линия, емоциите им надделяват. А ти като учен нямаш право на емоции, длъжен си да виждаш нещата каквито са, а този навик дисплинира мисленето. Не бъркам желанието с анализа.

В чисто човешки план какви опасности виждаш? Юз Алешковски вчера в словото си на конференцията каза, че докато човекът продължава невероятно да поумнява, човечеството като цяло, макар да е въоръжено до зъби с всевъзможни технически чудеса, все повече и повече оглупява.

Не се наемам да обобщавам. Но днес например нивото на образованието е изключително ниско. Не се четат книги, не се интересуват от културата преди тях. Насъбрало се е толкова знание, за всичко вече има аналози в света и в миналото, а не могат да стигнат до тях, защото не четат. Ако ги направят тези аналогии, ще се стреснат и ще видят колко изпитания и зло ни чака занапред.

Кое е най-важното за човек в живота според тебе, за да остане човек?

Думите на Христос: "Бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби".

 кн. 3 / 2009

За да поръчате книга

Тел. + 359 884 090 065
email: fakelex@tea.bg

Общи условия
Политика на поверителност
Контакт с нас

пл. Славейков № 11
София, 1000
България