„Венерини коси“ е велик роман – за любовта, която движи историята – вечна и неизменна по своята същност, за преходността на човека и безсмъртието на словото, за езика, мек и послушен като глина в ръцете на твореца, но по-твърд и от диамант, когато създава истинската реалност.

Едно дълбоко реалистично и метафорично произведение, наситено с множество културни алюзии, своеобразен синтез между Джойсовия „поток на съзнанието“, набоковската откровеност и философичността на Умберто Еко.