Този сайт използва "бисквитки" (cookies) за своята ефективност. Продължавайки напред, Вие сe съгласявате с нашата Protection of personal data

Home / PUBLISHING HOUSE / The Director / Разговори / „ФАКЕЛ“ НЕ МОЖЕ И НЕ БИВА ДА ИЗЧЕЗВА

„ФАКЕЛ“ НЕ МОЖЕ И НЕ БИВА ДА ИЗЧЕЗВА

Списанието с 30-годишен юбилей става алманах, за да се съхрани за по-добри времена, признава главният му редактор

Георги Борисов е роден на 17 юли 1950 г. в София. Завършва Френската езикова гимназия и литературния институт М. Горки в Москва. От създаването на сп. Факел (1981) е негов заместник главен редактор, а от 1990 г. – главен редактор. Основател и директор на издателствата Факел и Факел експрес. От началото на 2009 г. е главен драматург на Народен театър Иван Вазов. Автор е на много поетични книги, превежда руски, френски и английски поети. В четвъртък в зала 7 на НДК от 18,30 часа Борисов ще събере всички приятели на Факел, за да бъде отбелязана подобаващо 30-годишнината на списанието. По време на събитието ще бъде представен и новият юбилеен алманах.

– Малко или много са 30 години за биографията на едно литературно списание? Броите ли авторите, които оставиха отпечатък върху страниците на Факел?

– За мен тези 30 години са точно половината ми живот. Малко или много е половин живот? Зависи как го живееш. За литературно-периодично издание като Факел, публикувало над 1500 автори и не само публикувало, а и водило борба за повечето от тях, кръв, дето се вика, давало, действителната му възраст е далеч над сегашната. Само че не му личи! Трийсет години присъствие не само в литературния ни, но и в обществено-политическия живот, и то през период на непрекъснати социални конфликти и сътресения, когато светът се преобразява буквално за дни пред очите ни, е библейска, а не Христова възраст. Иначе всеки един от публикуваните във Факел автори е оставял отпечатък на страниците му, но не всеки – в мисленето и душите ни. Ако имахме място, бих изброил не само гении като Платонов, Булгаков, Манделщам, Цветаева, Пастернак, Гросман, но и на Бродски, Солженицин, Венедикт Ерофеев, Войнович, Алешковски, Аксьонов, Сорокин, Пелевин… Но нямаме. У нас е така – само ако остане място и някой друг лев.

– Как от двумесечник за съветска литература Факел се превърна в другото име на високата култура, възпитавайки няколко поколения на морал и добър вкус?

– Първият главен редактор на Факел Левчев имаше нюх към талантите и способност да подбира хора за каквото и да е предприятие. От самото начало назначените от него тогава Андрей Андреев, Борис Мисирков, Румен Леонидов и по-късно моя милост имахме амбицията да представим най-доброто от тогавашната съветска литература и класика, и то във висококачествени преводи. Аз например съм редактирал ред по ред текстовете – прочитайки първо изречението в оригинал и после на български. Я си представете подобно упражнение със стотици страници пред вас? Главата ще ви се откачи, не само ръката… Навремето бях изчислил, че съм обиколил 40 пъти екватора с очи, изчитайки по три пъти буква по буква и ред по ред всеки един брой на списанието… С две думи, летвата беше вдигната много нависоко, трябваше да преодоляваме, първо, предубеждението на читателя въобще към руското, сведено у нас само до съветското по време на народната власт, а после и самата народна власт, която все си търсеше поводи да ни закрие. Така постепенно любовта към литературата, служенето на високото изкуство, което задължително включва и истината за своето време, поне за мен стана втора природа. А и за хората, които минаваха през Факел и му се посвещаваха. Тук трябва с обич и благодарност да спомена и други имена – на такива изключителни професионалисти като Красимир Мирчев, светла му памет, на Миряна Башева, на Юлиан Попов, Милена Лилова, Ива Николова, Даря Хараланова… И не на последно място, разбира се, и на Мира Златарева, с която от 15 години сме абсолютно сами в редакцията на пл. Славейков

– Властта никога не ви е припознавала като свое галено дете. И все пак Факелът не загасна…

– Склонни сме прекалено да преувеличаваме всемогъществото на властта и на нейния репресивен апарат, на тайните служби, изобщо на държавата. Особено в една малка България, където призракът на комунизма шестваше и ни стряскаше денонощно половин век. Дълголетието на Факел е в резултат на неговата борбеност и всеотдайност, във волята му да отстоява и слуша само себе си в името на истината и истинската литература, да се съобразява не със силните на деня, а със слабите на нощта, които си ги купуваха и още броят стотинки, за да го разлистват, и чиито нощи то трябваше да осветява, за да бъде прочетено.

– Силно преувеличени ли са слуховете за края на Факел? Разбрах, че текстовете от списанието ще излизат под формата на годишен алманах от 704 страници?

– Знаете ли кое най-много ме изхабява като редактор на Факел – не толкова денонощното изчитане в оригинал на купища текстове и редактирането на преводите им, колкото унизителната просия за финансовото осигуряване на следващата книжка на списанието. Подобна борба не само изтощава, тя и обезсърчава. Вариантът да се продължи списанието като алманах изглежда компромисен, но е вариант, и то съвсем нелош, всеки от нашите читатели сам ще се убеди, като го разлисти. А и по този начин името на Факел все пак ще се съхрани до по-добри дни.

Има ли бъдеще списание Факел, или то се изчерпа и изигра предназначението си?

– Ще ви отговоря с думите от уводната ми статия към новия алманах: Докато Словото съществува – а заедно с него и творецът, който да лови, разгадава и препраща посланията му – ще има и литература, и литературна периодика. Не е свършило времето на хартията и на читателите – свършва времето на ония, които гледат на тях като на материал за обслужване на собствените си задни цели и страсти. Бездушието, бездуховността и безкултурието, немилосърдието и жестокостта, на които те осъдиха цяло поколение, беше част от техния именно културен проект с дълбоки корени в миналото. Но без бъдеще. Като една от отдавна прелистените страници на този проект Факел е без бъдеще. Като издание, което повече от четвърт век слуша само себе си, Словото и истината, за да я освети и да стигне до най-неразгадаемите кътчета на човешката душа и нашето време, Факел не може и не бива да изчезва.

– Не свърши ли обаче времето на хартията и думите, стоят ли изобщо някакви културни проекти на дневен ред в обществото ни?

– Хартията ще свърши, когато изчезнат горите, а с тях и въздухът на планетата. Тогава ще загине и човекът, а с човека – и думите. Словото обаче, което беше в Началото, ще остане като дух, свидетелство и залог за живота на Земята и на бъдещия човек. Ако има у нас нещо все още свято и безсмъртно, това е душата и за нея се води голямата битка по света от веки веков. Именно оттук трябва да започне новият ни културен проект – с борбата срещу масовата култура, която днес ние наричаме чалга, но тя не е само чалгата, с възпитанието на чувствата и душите, с връщането на стотиците хиляди неграмотни в училищата и цивилизацията, с изработването на стратегия за културата и отделянето на значителни средства за развитието й…

– Преди 30 години руският алманах Метропол взриви политическата система на тогавашния СССР. Способна ли е днес литературата на подобен подвиг, не стана ли твърде беззъба?

– Истинската литература – да. Нравственият, духовният подвиг в името на истината и човека е нейната същност и призвание. За това ни е дадена дарбата свише. Но за тази работа само зъби не стигат. Нужен е и език. Нужен е дух. И читател с дух и слух.

В. Новинар, 21.10.2010

To order the book

Phone + 359 884 090 065
email: fakelex@tea.bg

General terms and conditions
Protection of personal data
Contact us

11 Ploshtad Slaveikov
Sofia, 1000
Bulgaria