Кратка история
1981 ‒ 2004 ‒ литературен двумесечник
2004 ‒ 2009 ‒ литературен тримесечник
2010 ‒ 2011 ‒ литературен алманах
”Може би най-доброто, интелигентно и прецизно редактирано литературно списание у нас, при това с дългогодишен опит и традиции, с широк спектър от интереси, отворено към света и проблемите му, винаги актуално, с висока култура и т.н., си отива…“
В. ”Култура“, 21 декември 2007
Основано от Съюза на българските писатели и Съюза на преводачите в България (впоследствие техен съиздател става и Министерството на културата), списание ”Факел“ излиза за първи път на 28 февруари 1981 г. На корицата му е написано: ”двумесечник за съветска литература“. Постепенно обаче и особено през годините на перестройката, страниците му започват да се пълнят с произведения, непечатани дори в родината на техните автори и често пъти инкриминирани, сред които ”Кучешко сърце“ и ”Фаталните яйца“ от М. Булгаков, ”Ювенилно море“, ”Изкопът“, ”Щастливата Москва“ от А. Платонов, ”Ние“ от Е. Замятин, ”Машенка“ от Вл. Набоков, ”Живот и съдба“ от В. Гросман, ”Доктор Живаго“ от Б. Пастернак, ”Колимски разкази“ от В. Шаламов, ”Москва-Петушки“ от Венедикт Ерофеев, непубликувани стихове и есеистична проза от В. Хлебников, О. Манделщам, А. Ахматова, М. Цветаева и много други. Така в съзнанието на българските читатели ”ФАКЕЛ“ се налага като ”списание за антисъветска литература“, а през 1989 г. заради публикуването на ”Архипелагът Гулаг“ е пред закриване. Единствено благодарение на намесата на изтъкнати български интелектуалци, поддръжката на в. ”Литературная газета“ и редица руски литератори, сред които ”Факел“ е особено популярен, изданието продължава да съществува. Но от тираж 25 000 и 60 000 заявки за абонамент за 1990 г. властите у нас разрешават отпечатването му в 2 000 бройки, и то само за библиотеките в страната ‒ ”поради недостиг на хартия“.
След 1989 г. ”ФАКЕЛ“ се утвърждава като независимо издание за българска и преводна проза, поезия, критика, публицистика и се превръща в духовен ориентир на българина. Истинската причина е безпогрешният нюх към стойностното, изпреварващите събитията реакции, както по отношение на литературните, така и на обществено-политическите процеси и тенденции у нас и в света, обективното и последователно отразяване на съвременните проблеми през погледа на световноизвестни творци на литературата и изкуството, историци, философи, социолози и политолози.
Уникалните рубрики ”Западът за Русия“, ”Back in СССР“, ”Новият световен безпорядък“, ”Театърът на терора“, ”Глобализацията – капани и перспективи“, ”Еuropeana“, ”Balkanika“, ”Култура на прехода“, ”Език и превод“, “Между културата и науката“ приобщават българските читатели към универсалните културни ценности и духовните тенденции на съвременната цивилизация.
За 30 години във ”Факел” са публикувани над 1500 автори.
Достатъчно е само да споменем такива имена, намерили място на страниците му, като:
- П. Чаадаев, Ф. Достоевски, Н. Бердяев, В. Розанов, С. Булгаков, Вл. Набоков, О. Манделщам, Д. Хармс, Н. Заболоцки, З. Гипиус, Ф. Сологуб, Н. Берберова, К. Чуковски, Вл. Войнович, Ю. Алешковски, А. Рибаков, Ю. Трифонов, Ю. Нагибин, А. Синявски, Й. Бродски, С. Липкин, И. Лиснянская, В. Аксьонов, А. Битов, Г. Владимов, Фр. Горенщейн, В. Шукшин, С. Довлатов, С. Соколов, Е. Лимонов, Л. Петрушевская, Т. Толстая, В. Соснора, Виктор Ерофеев, Е. Попов, А. Корольов, А. Кучаев, В. Сорокин, В. Пелевин, Ю. Мамлеев, Вл. Маканин, В. Пиецух, Вл. Тучков, Е. Русаков, Б. Хазанов, Вл. Шаров, Дм. Пригов, И. Яркевич, Л. Улицкая, М. Шишкин, С. Гандлевски, Ю. Петкевич, И. Иртениев, Ал. Кабаков, З. Прилепин, П. Крусанов, Л. Лосев, Вл. Буковски, Ал. Зиновиев, А. Амалрик, Дм. Лихачов, С. Аверинцев, Ал. Еткинд, М. Епщейн, Ал. Ципко, Ал. Дугин, Ал. Генис, Б. Гройс, Св. Бойм, О. Кулик, Вл. Кантор, Ю. Афанасиев;
- Ю. Андрухович, Б. Херсонски, А. Курков, С. Жадан, Ч. Милош, М. Кундера, Ст. Лем, Зб. Херберт, В. Шимборска, Д. Киш, И. Кадаре, Б. Шеху, М. Павич, В. Попа, Йон Сърбу, М. Динеску, А. Бландиана, П. Оуржедник, Д. Угрешич, А. Головацки, Й. Шацки, Я. Станишкис, Ф. Фехер, С. Жижек;
- Леонардо да Винчи, маркиз дьо Кюстин, Дж. К. Честъртън, О. Уайлд, Дж. Оруел, К. Г. Юнг, К. Ясперс, Дж. Стайнбек, Ю. Мишима, А. Милър, Ф. Рот, Х. Пинтър, Г. Грас, И. Бърлин, Р. Каган, Ъ. Гелнър, Ал. Адлер, Фр. Фукуяма, Зб. Бжежински, Н. Чомски, Р. Капушчински, Ю. Хабермас, Е. Саид, А. Безансон, Селин, М. Фуко, У. Еко, Ж. Бодрийяр, Жан-Франсоа Ревел, К. Корнелиус, Т. Уолтон, М. Мендра, Т. Франсоаз, Д. Верне, А. Глюксман, Е. Морен, Ж. Атали, П. Кругман, М. Дрюон, Дж. Хелър, Фр. Форсайт, Джон льо Каре, С. Зонтаг, А. Уорхол, Х. Кортасар, Чоран, М. Уелбек, Ст. Одьоги, М. Дюген, М. Вишниек, Е. Йелинек, О. Памук, Р. Карвър, А. Барико, Том Стопард, Ж. Нива, Т. Фрийдман, К. Кафавис, Г. Сеферис, М. Юрсенар М. Странд, Д. Ерибон, Дж. Балабан, Ч. Симич, Дж. Джейнс, Р. Пректър.
И сред тях – проза, поезия и критика от българите:
- Й. Радичков, К. Павлов, В. Мутафчиева, Бл. Димитрова, Цв. Тодоров, В. Акьов, Л. Левчев, Ст. Цанев, Ив. Динков, М. Башева, В. Самуилов, Бойко Ламбовски, Г. Марков, Н. Радев, Св. Игов, Д. Коруджиев, С. Севан, Д. Енев, А. Попов, Кр. Дамянов, Е. Алексиева, Вл. Тодоров, К. Касабова, К. Стойкова, Ал. Кьосев, Георги Тодоров, Йордан Велчев, Д. Бочев, И. Финци, Ед. Захариев, Рангел Вълчанов, Д. Зашев, Ю. Стоянов, М. Тодорова, Н. Попова, И. Василева, К. Чипев, Д. Съселов и др.
”Факел“ привлича широк и разностранен кръг читатели и автори с открития си дискусионен дух. Организирана около определен тематичен център, всяка поредна книжка дава възможност за изразяването и ‒ често пъти ‒ за сблъсъка на противоположни мнения, необходими за всестранното осветляване на обсъжданите проблеми. Така, без да обслужва интересите на определени партии, групировки и интелектуални кръгове, списанието се налага като общонационално и има забележителен принос за приобщаване на българските читатели към духовните ценности и тенденции на съвременната цивилизация.
Дълголетието на ”Факел“ е в резултат на неговата борбеност и всеотдайност, във волята му да отстоява и слуша само себе си в името на истината и истинската литература, да се съобразява не със силните на деня, а със слабите на нощта, които си го купуваха и чиито нощи то трябваше да осветява, за да бъде прочетено.
Невероятното е, че въпреки всички разрушителни превратности на съдбата, това уникално литературно издание оцеля повече от три десетилетия, без да обслужва нечии интереси, и съхрани чисто името си, възпитавайки две поколения читатели на морал, поведение и вкус към високата литература и изкуство.