В ДВИЖЕНИЕ
Уводна статия на Георги Борисов в алманах ”Факел“ 2010
”ФАКЕЛ“ НЕ МОЖЕ И НЕ БИВА ДА ИЗЧЕЗВА
НАЙ-ТРУДНО СЕ ПРОМЕНЯ СЪЗНАНИЕТО
За списание ”Факел"
ПОЗДРАВЛЕНИЕ ОТ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
РЕГИОНАЛЬНАЯ ОБЩЕСТВЕННАЯ ОРГАНИЗАЦИЯ СОЮЗ ПИСАТЕЛЕЙ МОСКВЫ
Москва, Большая Никитская, 50/5 к. 25
Тел. 691-70-29
Исх. № 192
г. Москва 16 октября 2010 г.
В РЕДАКЦИЮ ЖУРНАЛА ”ФАКЕЛ“
Союз писателей Москвы, насчитывающий более 2000 литераторов, от души поздравляет и всю Болгарию, и читателей журнала ”Факел“, и лично Георгия Борисова, его главного редактора, с тем, что журнал выжил, свет его не погас в наше темное время. Энтузиасты, выпускающие журнал, делают для взаимообогащения наших культур гораздо больше, чем многие официальные институции, созданные специально для этого. Интерес “Факела” к современной русской литературе – честь и радость для нас. В журнале представлен весь диапазон нашей отечественной словесности – от “почвенников” до “космополитов”, от чинных традиционалистов до “постмодернистов” и даже маргиналов. Критерий один – качество. Критерий правильный: правители и режимы меняются, слово, КОТОРОЕ БЫЛО В НАЧАЛЕ, остается.
Гори и не сгорай, наш “ФАКЕЛ”! С юбилеем!
По поручению московских писателей:
ЕВГЕНИЙ СИДОРОВ, первый секретарь СПМ
ЕВГЕНИЙ ПОПОВ, секретарь СПМ
РЕГИОНАЛНА ОБЩЕСТВЕНА ОРГАНИЗАЦИЯ СЪЮЗ НА ПИСАТЕЛИТЕ НА МОСКВА
Москва, Большая Никитская, 50/5 к. 25
тел. 691-70-29
Исх. № 192
г. Москва 16 октомври 2010 г.
ДО РЕДАКЦИЯТА НА СПИСАНИЕ ”ФАКЕЛ“
Съюзът на писателите на Москва, който наброява повече от 2000 литератори, поздравява от сърце и цяла България, и читателите на списание ”Факел“, и лично Георги Борисов, неговия главен редактор, за това, че списанието оцеля и светлината му не угасна в нашето тъмно време. Ентусиастите, които издават списанието, правят за взаимното обогатяване на нашите култури значително повече, отколкото многото официални институции, създадени специално за това. Интересът на ”Факел“ към съвременната руска литература е чест и радост за нас. В списанието е представен целият диапазон на нашата отечествена словесност – от ”почвениците“ до космополитите, от чинните традиционалисти до ”постмодернистите” и дори маргиналите. Критерият е един – качеството. Критерий правилен – управниците и режимите се сменят, но СЛОВОТО, КОЕТО БЕ В НАЧАЛОТО, остава!
Гори и не изгаряй, наш ”Факелю“! Честит юбилей!
По поръчение на московските писатели:
ЕВГЕНИЙ СИДОРОВ, първи секретар на СПМ
ЕВГЕНИЙ ПОПОВ, секретар на СПМ
Юз Алешковски
писател
САЩ
Ако преди 30 години бях станал баща, сега детето ми вече щеше да е голям човек. Така че мога да си дам сметка какво означава възрастта, особено за списание като ”Факел“, поради което му желая вече не толкова младост, колкото зрялост и мъжество.
А ако все пак ”Газпром“, една от най-богатите промишлени организации в света, реши прокара някакъв газопровод и към него, та да гори той вечно в България като символ на единението между двете наши култури, това ще да е прекрасно.
Поздравявам всички читатели на ”Факел“, редактора му Георги Борисов, члена на редколегията Евгений Попов, а защо не и себе си – като автор и литературен наблюдател на това забележително списание – и му желая дълги години живот!…
Евгений Попов
един от основателите на Руския ПЕН-клуб, асоцииран член на Шведския ПЕН-клуб, секретар на Съюза московските писатели, лауреат на наградата ”ТРИУМФ“ за високи постижения в областта на литературата и изкуството
”Факел“ е уникално издание за стойностна култура, което е много по-убедително свидетелство за руско-българската общност от редицата официозни мероприятия и добронамерени умозрителни упражнения на тема нечуваната взаимна любов между ”братушките“. Списанието, което няма аналог в целия свят, е национално достояние на нашите велики страни.
Благодарение на ентусиазма на създателите си ”Факел“ не угасна дори в най-странните, нестабилни времена и ако след тридесетгодишния му юбилей неговото съществуване приключи, това ще е нагледен знак за подивяването и деградацията както в Русия, така и в България, убедително доказателство, че днешните началници и силните на деня общо-взето нехаят за културата, особено ако тя е независима.
Дай Боже ”Факел“ да свети, че иначе ще ни бъде много неуютно, неприятно и опасно да живеем в мрак и тъмнина, а това важи и за гореспоменатите началници. Ние всички задружно не само можем, но и трябва да спасим ”Факел“. Не е тайна, че за това са нужни минимални усилия и минимални суми. А свободни пари в нашите братски страни, в които от сутрин до вечер бичат мангизи, общо-взето има в изобилие, само че се пилеят за какво ли не.
Владимир Буковски
писател и правозащитник, носител на наградата ”Томас Сас” за огромния му принос в защитата на гражданските свободи и мъжественото си разобличаване на психиатрията, използвана като средство за политическа разправа
Великобритания
Мога да каже едно-единствено нещо – за ролята, която списанието и неговият редактор Георги Борисов изиграха за откриването и популяризирането в България на новата руска култура и на свободната мисъл. В този смисъл ”Факел“ наистина е уникално издание и неговата роля трудно би могла да се омаловажи.
Анатолий Корольов
писател, лауреат на наградите ”Пенне“ и ”Аполон Григориев“ и др.
”Факел“ се превърна в най-важното събитие в моята писателска съдба, пък и не само в моята – в него бяха публикувани без всякакви съкращения и орязвания трите ми най-съществени романа, включително колажът ми ”Животът на Леонардо“, който видя бял свят в България още преди да е излязъл в Русия.
”Факел“ освети моя път към България, където съм бил вече два пъти, когато покрай едно безумното наше пътуване до морето двамата с Георги съчинихме романа пътешествие, романа пътеводител ”Хиатус. До там и обратно“ (пътешествие от София до София), публикуван във ”Факел“ и в сп. ”Иностранная литература“…
България е извадила късмет на два пъти през ХХ век – първият, когато се е родил Георги Борисов, този крилат лъв на българската поезия, и вторият, когато той решава да започне издаването на ”Факел“.
Няма съмнение, че това е най-доброто европейско литературно списание, що се отнася до качеството на публикациите, на световното равнище на прозата, поезията и есеистиката, каквото няма нито във Франция, нито в Германия, нито в Англия, нито в Русия.
Гори ли ”Факел“, България ще я има.
Съществуването на списанието трябва да се подкрепя с всички сили!
Най-добри пожелания на списанието и неговия неизменен редактор!
Виктор Суворов
автор на бестселърите ”Ледоразбивачът“ и ”Аквариумът“, носител на множество висши държавни награди на различни страни, на златен медал на името на Алберт Айнщайн ”За изключителни заслуги“ от Международната академия за наука, образование, индустрия и изкуства в Калифорния, на Специалната награда за цялостно творчество, ускорило демократичните процеси в Европа“ на Съюза на журналистите в България ”Подкрепа“
Великобритания
Българският читател е най-благодарният на света. ”Факел“ освети моя път към прекрасната страна България. Честит му юбилей. Желая му да процъфтява! И да не забравите да ме поканите през 2080-а на стогодишнината си. Имаме какво да си спомним.
Михаил Шишкин
носител на наградите ”Русский Букер“, ”Национален бестселър“ и ”Голямата книга“, на френската за най-добра чуждоезична книга, на множество международни литературни награди
Швейцария
Такива списания не съществуват просто за четене, а за запазване на човешкото достойнство както на читателите, така и на писателите. В нашите страни комунистическата простащина бе заменена от простащината на парите. ”Факел“ е остров, на който словото спасява и хората, и истинската култура. Огромни благодарности на издателите му, които не се предават!
Александър Кабаков
носител на наградите ”Голямата книга“, ”Апполон Григорьев“, ”Иван Бунин“ и ”Золотой теленок“, три пъти номиниран за ”Русский Букер“
Списание ”Факел“ е и символ, и знак, че литературата, обществената мисъл съществуват и се развиват дори в нашия крайно прагматичен, постсъветски свят, който днес се управлява не от КПСС, а от капитала. България и Русия се озоваха в нова реалност, за чието осмисляне изключително спомага публикуването в списанието на водещи писатели от двете страни.
Борис Хазанов
член на Международния ПЕН-клуб и на Баварския съюз на журналистите, носител на наградата на Международния ПЕН-клуб и първият руски писател, удостоен в Хайделберг с наградата ”Литература в изгнание“
Германия
България е родината на славянската и руската писменост, тя до голяма степен е люлката на нашия литературен език, а значи и на нашата култура. Трябва на всяка цена да припомним тази заслуга в момента, когато празнуваме юбилея на ”Факел“. И на всяка цена трябва да поздравим неговия неизменен редактор – Георги Борисов, направил толкова много за руската литература, която неуморимо превежда, публикува и пропагандира в своята родина. Ние знаем, че това му струва огромни усилия, самоотвержен труд. И ще бъде непростимо, ако българските власти, отговарящи за културната политика, цялата общественост на тази толкова близка за нас страна допуснат този уникален алманах да престане да излиза поради липса на средства. Да се надяваме, че няма да се стигне дотам.
Владимир Шаров
член на Международния литфонд и Международния ПЕН-клуб и лауреат на наградата на сп. ”Знамя“
Днес, когато руската култура отново започва все повече да се затваря в себе си, особено значение придобиват чуждите издания на писатели, поети, критици, пишещи на руски език. Точно такова издание е ”Факел“ – едва ли не най-доброто списание, посветено на руската литература. То излиза в София вече дълги години благодарение на забележителния поет, преводач и издател Георги Борисов. Руският и българският народ са тясно свързани открай време, но през последните години тази връзка започна да линее. А ”Факел“ продължи да бъде културен мост между нашите страни. Много ми се иска списанието все така да съществува – това е важно и за българската, и в не по-малка степен за руската култура.
Олег Хлебников
поет, заместник главен редактор на в. ”Новая газета“
”Факел“ е единственото списание в света (без да изключвам руските издания), което се занимаваше с много важна дейност – по времето на СССР и след това то подбираше най-доброто в литературата на една шеста от сушата. А тази литература въпреки всичките си кусури е рожба на великата руска литература на ХІХ век, без която е невъзможно да си представим световната литература. Високото качество на преводите, ангажирането на най-добрите български писатели, безупречният редакторски вкус и дълбокото познаване на предмета превърнаха ”Факел“ най-малкото в явление в общоевропейската култура. Не бива да оставим ”Факел“ да угасне.
Светлана Василиева
поетеса, номинирана за наградата ”Русский Букер“ за романа ”Превъзходни хора“
”Факел“ не осветява пътищата на комунизма, национализма, фашизма. С това списание навлизаш в дълбините на славянската култура, където кирилицата и латиницата имат един Бог – Словото. То не е потребно на сегашните ”структури“, но без него хората ще спрат да говорят и да се разбират помежду си.
Игор Яркевич
писател, член на руския ПЕН-клуб
”Факел“ – ”это наше всё”. Основната магистрала по руско-българския път.
Виктор Ерофеев
член на руския ПЕН-клуб, лауреат на наградата ”Владимир Набоков“, кавалер на френския Орден за литература и изкуство
Ако го нямаше ”Факел“, ако го нямаше неговият реактивен локомотив Георги Борисов, щяха ли да ми липсват някои ярки спомени от живота ми? Несъмнено! Ето ви един пример. Често ме питат кой е най-уникалният ми автограф. Това се случи в Пловдив. Давах автограф на млада двойка. Питам ги: кое име да напиша? Съпругът ми отговаря: Константин. Аз (кимам учудено към жена му): Не нейното, така ли?
Тя се изчерви и сведе очи. Константин! – каза ми. И ми показа. – Той е тук! – И се погали по красивия корем. Никога не бях давал автограф на неродено дете. Страхотно, нали? Питам се как е Константин. Сигурен съм, че ще порасне и ще чете ”Факел“.
Румен Леонидов
Списание ”Факел“ бе замислено като далекопровод на съветската литература, като ВИП витрина на рускоезичните писатели, като символ на ”факела на нова вера“. Любомир Левчев обаче събра професионалисти като Борис Мисирков, Георги Борисов, Андрей Андреев, по-късно в екипа се включи и Миряна Башева, преди нея прелетяха в небето над тавана на ”Ангел Кънчев“ № 5 Ива Николова, Милена Лилова, Даря Хараланова, все отлични преводачи и най-вече познавачи на руската култура, манталитет и език, сред които по волята на съдбата попаднах и аз, за да се уча на естетическа широта, разшифроване на кодове и шлифоване на словесните диаманти… По-късно животът ни разпръсна – Борис отиде на свиждане със смъртта, аз кривнах от пътя и там се чувствах различно, Жоро Борисов остана като вълк единак да брани своя доказан вкус на издател, редактор и преводач. Постепенно списание ”Факел“ се превърна в негово второ дете, което от многото първоначални бащи припознава днес само него.
Много преди да цъфнат налъмите на великите промени ”Факел“ стана културен факт, незаобиколим фактор и катализатор на духовното разстройство у нас. Четяха го в Централния софийски затвор, четяха го в Централния комитет на Българската комунистическа партия, взираха се в него всички публикувани тук значими съветски писатели и поети, без Володя Висоцки, който не успя да види първата си публикация в социалистическия блок. Бяхме обаче благословени от Булат Окуджава и благодарение на този негов благослов ”Факел“ вече 30 години осветлява мрака на предишното и на днешното време.
Бог да го поживи, ”Факел“ е вече начин на живот, преди всичко духовен, и неговата кончина ще подкоси краката на еднокраката ни надежда, че Бог помага на победените!
Светлозар Игов
Единствено ”Факел“ не само съхрани специализирания си профил, но и го разшири и обогати с адекватен към новото усет – не само към руската и световна литература, които специализирано представя, но и чрез пълноценното участие на български автори.
Рангел Вълчанов
Трябва да бъдем наясно, че енциклопедизмът си отиде заедно със своя ХVІІІ век и ни завеща да тъкмим своята образованост с научно-популярни книжчици. За да се спасим, търсим по-солидни и елитарни институции, които биха върнали достойнството на истинската ерудиция. Е, струва ми се, че именно ”Факел“ се е превърнал в такава институция и доколкото съм информиран, май само ”Факел“. Винаги, когато взимам в ръцете си това списание, си мисля с удивление колко е трудно, дявол да го вземе, да намериш и воля, и прозорливост, и вкус (не само литературен), за да се ориентираш в тази кипяща действителност – и политическа, и философска, и литературна – с нейните хлабави и неясни морални ценности. Запад, Изток – Близък, Среден и Далечен – все тая, всички гълтаме едни и същи жабета, които сами сме си отгледали. В тези безумни времена за нас българите е особено важно да разберем нашите меридиани, да разберем посткомунистическите проблеми, които слава Богу, измъчват и нашите братски в близкото минало народи. Какво става в руската литература, в полската, чешката, балканската… Чрез ”Факел“ любопитно надничаме в литературния двор на нашите съседи и с въздишка на облекчение разбираме, че тяхната болест е наша и нашата – тяхна. Дали сме имунизирани и пием ли универсалния Bayer.
Федя Филкова
Винаги съм се питала през годините как мога да харесвам списание, чието име не харесвам!
Но още в началото на списание ”Факел“ то тръгна по пътища, които ни отвеждаха и извън краткотрайните фойерверки на литературата на деня, извън идеологическата псевдолитература на времето, в което бяхме принудени да живеем.
Спомням си с какъв възторг моят приятел Юлиян Попов, който тогава работеше в списанието, откриваше Андрей Платонов и покрай него една друга руска литература, над която се надвесихме като над бездна.
Но на първо място бих искала да спомена името на поета и издателя Георги Борисов, без чийто талант, усилия, изключителен литературен вкус, издръжливост и преди всичко любов към литературата списание ”Факел“ нямаше да навърши тази прекрасна възраст.
С благодарност и към Иван Тотоманов и София Бранц, Бойко Ламбовски и Надя Попова, Милена Лилова и Виктор Самуилов, вложили толкова много от таланта си в своите великолепни преводи през годините.
Толкова са много добрите автори, които като читателка съм открила в книжките на списанието, че е невъзможно да ги изброя.
Мога само да благодаря и да пожелая на списанието и на всички, които с толкова много любов го издават, още дълги години висока литература в името на истината!
Деян Енев
Списание ”Факел“ е последната отломка от Атлантида-та на българския периодичен литературен печат. Ако и то потъне, влизаме директно в Каменната ера. Това е най-доброто литературно списание в продължение на две десетилетия. Няколко думи за главния редактор Георги Борисов. Освен голям български поет, той е и ненадминат редактор. Който е работил с него, знае това. Спасението на списание ”Факел“ трябва да се превърне в национална кауза.
Бойко Ламбовски
Списание ”Факел“ беше и е интересно. Тази привидно проста фраза съдържа цял букет от похвали – уви – недостижими за много негови по-неблагополучни литературни събратя.
Мисля, че затова има тесен, но много верен кръг почитатели. За оскъдната откъм уважение към авторитети наша родина това е повече от достатъчно.Да му е честита годишнината.
Георги Господинов
читател
Смущавам се от големите думи, нека други ги кажат, Факел ги заслужава. Името му е достатъчно голямо и гръмко, затова ще умаля. За мен Факел е кибритената клечка, на чиято светлина няма да прочетеш всички руски и световни книги, но ще имаш за миг редове и заглавия, които да те запалят за цял живот. Така го виждам, такъв екслибрис бих му изрисувал, ако можех – кибритена клечка в шепата на читател. Да й пази завет, че ако клечката угасне, мракът става непоносим.
Надя Попова
Наистина изглежда невероятно едно периодично литературно списание да оцелее цели 30 години – и то какви години! Част тях – под строг идеологически надзор, а останалите – в условията на настъпваща вторична неграмотност и агресивна бездуховност. Държа да уточня, че става дума не за оцеляване под формата на мимикрия. ”Факел“ не се опита да се приспособи, като куца с единия крак или се дегизира според общоприетата мода. Той наистина, както твърди издателят му, поетът Георги Борисов, ”съхрани чисто името си, възпитавайки две поколения читатели на морал, поведение и вкус към високата литература и изкуство“. Принудено да минава вече през други иглени уши – не се отказа, нито се умори да предоставя страниците си на значими автори и теми, сглобяващи в съзнанието на читателите картината на вечния апокалипсис, в който човечеството живее.
Като негов сътрудник още от самото начало, твърдя и още нещо – списанието разшири кръгозора и на преводачите – макар че сред тях май няма случайни хора – с нови имена, с неочакван ракурс към редица социокултурни явления от ХХ век и от по-ново време. А понеже и на мен половината ми живот мина с ”Факел“, пожелавам на него и на себе си да не се разделяме и занапред!
Иван Тотоманов
Трийсет години – и почти трийсет годишнини – на едно списание не могат да се поберат в три изречения. Трийсетината мои превода също. Ще кажа само едно: въпреки всичките ми най-често нецензурни изблици при първоначалното ми запознаване с въпросните текстове съм наистина благодарен на ”Факел“ и специално на Георги Борисов за литературните главоблъсканици, които смъква като чародей от ”висшите сфери“ и вади като фокусник от гоголевските ръкави на сакото си, за да ми ги натресе за превод. И с лъжлива скромност ще добавя, че ако днес се смятам за относително добър преводач на художествена литература, това се дължи най-вече на художествения вкус на Георги. Мразя го този човек, защото съм завистлив по природа и защото ми създава ядове. Но пък Замятин казва, че истинска литература може да има само там, където я правят не изпълнителни благонадеждни чиновници, а отшелници, еретици, мечтатели, бунтари и скептици.
Дано да не даде Господ да свършат.
Божидар Кунчев
”Факел“ се наложи отдавна като едно от най-значимите издания за литература и култура, за всичко онова, което в безпътния ни свят говори, че все още има някаква опорна точка за търсещия и мислещия човек. Поместеното в него, сътворено от най-значимите творци в различните области на духовното, предизвиква размисъл и дава радост и някаква надежда, че все още стадният човек, онзи човек-маса, за когото бе писал Ортега и Гасет, не е станал пълновластен господар в нихилистичната ни епоха. Надявам се, това чудесно издание да продължи да излиза и занапред.
Димитър Бочев
Странно, нелогично е едно издание, адресирано до вечността, да чества юбилей. Юбилеят е признак на линейното, на календарното време – литературата е белег на безвремието. Противоречието е несъмнено, но то е заредено с ненаситен живот. Защото е противоречие,свойствено само на хомо сапиенс и придружаващо цяла една биография слабата ни людска същност. В моите очи чрез високохудожествените си текстове списанието освободи думата факел от пошлостта на идеологическите, на доктринерските препратки, с които пропагандните клишета на болшевизма и фашизма я натовариха, и я върна към нейната автентична семантика. А да възстановиш първоначалното значение на похабените в битови злоупотреби думи – учи Конфуций – е най-благородното дело. Лично на мен списанието ми подсказа, че нищо извън мен самия не ми
принадлежи истински, че най-животворният, най-плодотворният път е пътят от външните към вътрешните ценности, от физиката към метафизиката, от бита към битието пътят. Ще го вървя доживотно. С ”Факел“ в ръка. И в душата – с ”Факел“.
Марин Бодаков
Списание ”Факел“ е с 10 години по-старо от мен. Затова с досада и обич го смятам за по-голям и отракан брат; ”Животът – брат мой“, по гениалния израз на Борис Пастернак. Та именно този по-опитен брат ми е отварял очите за величествения, ироничен и самоироничен образ на Русия, а по-късно – и на света. Всъщност трудно мога да се сетя за друг, по-мощен медиен инструмент срещу домораслостта и самохвалната автомаргинализация на българската литература от поредния брой на ”Факел“. Защото списанието… ”по-тежко е то от Светото писание“ (отново Борис Леонидович).
И подкрепя, и вдъхва живот.
Катерина Стойкова
За мен списание ”Факел“ е литературна съкровищница; мощна и постоянна връзка с литературата. Забележителната издръжливост на списанието (30 години!) е свидетелство за дълбока връзка с читателите. Аз не мога да си представя българския периодичен печат без ”Факел“. ”Факел“ безкомпромисно и последователно представя само най-доброто, най-важното, най-интересното и изненадващото. ”Факел“ е литературен компас на световно ниво. Ние трябва да се гордеем с него.
Алек Попов
През последните 20 години списание ”Факел“ се превърна не само в еталон за висок, литературен вкус, но и в източник на смисъл и интелектуална почтеност в една объркана, динамична епоха на промени, на социални и културни размествания без аналог в близката история. Издание с мисия да образова и да разширява кръгозора на мислещия читател, странящо от дребнавите провинциални страсти на локалния контекст. Истински подвиг на редакторското изкуство във времена на компромиси и занижени, дори липсващи, критерии, списание ”Факел“ има своето запазено място като едно от най-важните периодични издания в Източна Европа. Да бъдеш част от този елитен клуб е не само привилегия, но преди всичко голяма творческа отговорност.
Севда Севан
”Факел“ методично, спокойно, с някаква ясновидска увереност, както преди, така и сега внася ред в ценностите, хармонизира чувствата и мислите, отваря очите ни за страшното, но и ни отдалечава от страха, защото всичко във ”Факел“ е обдъхано от хуманност и сто карата духовност. ”Факел“ е отрицание на ерзаца, на подмяната на лъжливото. ”Факел“, на който всеки брой е фокусиран прецизно и е подчинен на една идея, в действителност е стройна енциклопедия на ежедневния път на човешкия дух – на днеска, на този час, на този миг, и преди и след… Доколкото познавам, не изцяло, разбира се, това, което се издава като периодика в света, почти няма такова всеобхватно чудо, чийто жанр, организация, форматика, композиция да отговаря на необходимостите на гладния, ранен, осакатен човек на ХХІ век. Това е ”Факел“ – уникален литературно-политически документ на България, духовната субстанция на съвременния българин.
2005
Георги Чапкънов
”Факел“ според мен е най-елитното и аристократично списание за съвременна литература. Истински поток от светлина измежду многобройните всевъзможни издания с претенции за сериозен поглед върху културата и съвременния живот.
Това, с което ”Факел“ превъзхожда всички, са множеството публикувани за първи в света материали и автентичността на цялостния му вид.
Да са здрави и благополучни всички, които списват ”Факел“ и му помагат да съществува и да ни радва.
Светлин Русев
Във време на хаос, духовна пустош, на несбъднати стари и нови илюзии, ”Факел“ успя да съхрани надеждата, че все още има смисъл да БЪДЕШ! Все още някъде някой избранник на съдбата се докосва с писано слово до смъртта и живота, до това, което е било и което ще бъде, над нас и в нас…
А благодарните читатели, макар и на доизживяване, като оцелели археологически паметници, все още са живи и… вечни.
Явор Гърдев
Литературата е последното убежище на културата. След като всички други изкуства постепенно изгаснат от леталната инжекция на бюджетните оптимизации, още ще има кой да напише спомените за отминалото време. Тези спомени, разбира се, няма да бъдат издадени, но пък, кой знае, може да настъпи златният век на дигиталния самиздат. Честито на ”Факел“ и дръжте фронта поне до последния час на Гутенберговата ера! Не остана много!
Красимир Дамянов
Трийсет години не са никак малко дори и за един човек. Помня колко тъжен бях, когато ги навърших. Трябва ли както при кучетата да се умножават по седем, за да добием представа за ефекта време върху един издателски гръб, или следва да се раздели на броя на хората, които го съставляват? Също така никога не съм знаел и какво точно означава Алманах. От интернет се добрах до три различни произхода на думата. 1. Че иде от гръцки и означава календар. 2. Че е от коптски произход и означава климат. А в справочника на вестник АБС – и че означавало и “спрянo добиче”, тъй като в средовковието арабите оприличавали звездите с камили. Тоест свързано е и с космоса, с астрологията, предсказанията – покрай всичко останало, което хората са решавали да печатат в годишните или месечни издания.
Каквото и да означава обаче, мислете, че всички ние – и чители, и автори – ще очакваме от вас пак същото: наред с всичко, което си наумите в условията на световния безпорядък – да горите! Да излъчвате светлина!
Никола Радев
Списание ”Факел“ много прилича на своя издател и главен редактор – големия поет Георги Борисов.
Това е списание с характер – твърд и неотстъпчив, щедър и ласкав. В него винаги има какво да прочетеш и какво да научиш, да ти напълни душата, да те озари и подкрепи.
И ако през последните 30 години България може да се похвали, че има грамотна и високохудожествена интелигенция, която е наясно със себе си и със света, не бива да се забравя, че тя е създавана, оформята и възпитавана и от списание ”Факел“.
Людмила Миндова
Пиша тези редове с известно неудобство и с ясното съзнание, че не е възпитано да хвалиш издание, с което си толкова свързан, с което, така да се каже, си рязал вените си. Благородството обаче задължава! Задължава да се държиш понякога невъзпитано, друг път направо безобразно.
Тук на всичко отгоре ще кажа, че ненавиждам хвалебствията. Защо ли? Просто сега се сещам например за един русенски есенен ден, в който по време на едно от особено силните хлорни обгазявания ни бяха изтъпанили със съучениците ми да слушаме нечии пламенни партийни слова.
Затова тук ще съм кратка и ще кажа само, че обичам много ”Факел“. Обичам си го като камъче в обувката…
Ще се радвам обаче да прочетеш ето това стихотворение на Блага Димитрова от нейния ”Нощен дневник“:
ФАКЕЛ
Когато мракът се сгъсти дотам,
че бялото и черното се слеят
в непроницаема стена пред нас,
и всяка среща става стълкновение,
и всяка дума причинява травма,
и всеки жест е удар по носа, –
тогава само жив човешки факел
ще смогне да запали светлина,
за да прозрем внезапно накъде.
5 ноември 1991 г.
И тук смятам да замълча с онези, които вече не са сред нас (тук включвам и партийните другари, разбира се, понеже кой току-така се отказва от детството си, пък било то и хлорно); млъквам обаче най-вече заради тези, които ми се иска да се раждат с по две ръце и с по пет пръста на тях!
Тома Марков
Нерде ФАКЕЛ, нерде Яне!
От години се опитват да го направят. Да затрият ФАКЕЛ – единственото адекватно литературно списание в България. Субсидиите му бяха рязани многократно, спомням си добре, че имаше години, в които угрозата те съвсем да спрат, беше зловеща и реална. Но! Може ли да бъде уплашен с нещо поетът? Който знае, че ”и жизнь хороша, и смерть хороша”, истинският поет, който знае, че всеки може да пише стихчета, докато навърши двайсет и една, а Тя, Поезията, започва след това? Оставете човека…да брадясва щастливо над своята чаша с пелин. Така написа поетът свети Георги Борисов, който живее, за да има поезия, за да има списание ФАКЕЛ, смело и честно списане, единственото, което става за четене тук, по нашите места, напуснати отдавна от младите лайна и скотовете… ФАКЕЛ няма да спре. Самата дума ФАКЕЛ говори. Не съм се виждал отдавна с Георги Борисов, но това не ми липсва, защото приятелството ни с него е такова, че когато се засечем някаде, всичко започва точно миг преди този миг. В ресторант ОПЕРА например – на големи чаши украинска водка с препечен черен хляб, гъши пастет и две ледено студени унгарски бири ЖИРАФ… Докато на съседната маса някой Яне Янев вдига скандал на красивата сервитьорка, че днес ресторантът не предлагал ПЛАТО ОТ ПЛОДОВЕ… ФАКЕЛ, обаче, както всичко истинско е месо от огън, а тревопасните не се нуждаят от месо. Но кой поет се интересува от онова, от кото не се нуждаят тревопасните? Един поет не ви е обещавал нищо! Защото поетът живее и е жив като глагол. И е ФАКЕЛ! И няма да спре.
Виктор Самуилов
Не че има светилник, способен да озари всичко. Но когато светликът мъждее, виждаш единствено в какъв мрак живеем.
Просветлява ли?
Не, зад стъклата ни бродят последните шантави факлоносци.
Миряна Башева
Обичам ”Факел“. Искам да го има. Нека да го има!
Христо Бойчев
Поздравлея за юбилея на любимия ми ФАКЕЛ
от САРАЕВО !
Майя Праматарова
Честито, ”Факел“!
Светлината ви стига надалеч!
Бих искала да съм с вас!
САЩ
Захари Карабашлиев
Честит юбилей на любимия ми ”Факел“! Пожелавам ви неугасима енергия за още 300 години!
Венета Георгиева-Козарева
Пожелавам ново възраждане в настъпващата зрелост, за да ви има, за да продължава “Факел” да бъде марката на неповторимо издание в съвременното културно пространство.
Нови творчески върхове и виталност на всички – автори, преводачи, екип, читатели.
Лично за мен беглото ми появяване като преводач във “Факел” е комплимент и няма да се уморя да по повтарям.
Росица Бърдарска, Атанас Стойчев
Със сигурност не можем да си представим какво означава да опазиш ”Факел” дотук. Това е мисия…
За нас е чест, че имахме шанса да бъдем съпричастни поне мъничко към съдържанието на ”Факел”.
София Несторова
За т. нар. българска култура това е наистина забележителен юбилей!
Няма друго такова уникално списание!
