Георги Борисов е роден на 17 юли 1950 г. в София. Завършва Френската езикова гимназия в родния си град и Литературния институт "М. Горки" в Москва (1974). През 1974 – 1976 г. отбива редовната си военна служба, от която се уволнява като младши лейтенант от запаса. Работил е като редактор във вестник "Литературен фронт" (1976 – 1981), завeждащ отдел "Документална и художествена литература" в "Профиздат" (1986 – 1989), продуцент на направление "Литература и публицистика" в БНТ (1992 - 1993). От създаването на сп. "Факел" (1981) е негов заместник-главен редактор, а от 1990 г. – главен редактор. Основател и директор на издателствата "Факел" (1991 – 1995) и "Факел експрес" (1995). Под неговото съставителство и редакция от 2005 г. започва да излиза библиотечната поредица на изд. "Факел експрес" и "Жанет 45" "Нова проза", в която са включени българските преводи на съвременни руски автори, сред които Василий Гросман, Василий Аксьонов, Сергей Довлатов, Владимир Войнович, Юз Алешковски, Юрий Мамлеев, Виктор Ерофеев, Евгений Попов, Анатолий Корольов, Саша Соколов, Едуард Лимонов, Людмила Улицкая, Михаил Шишкин.
От 2003 г. до до 2007 г. е председател на журито за наградата "Хеликон" за нова българска художествена проза.
От 2009 до 2016 г. е главен драматург на Народния театър "Иван Вазов".
От 2010 до 2015 г. е член на журито за общонационалната литературна награда "Милош Зяпков".
Автор е на поетичните книги:
"По пладне някъде в началото" (1977)
"Оставете човека" (1981)
"Врати" (1986)
"Пришълец" (1992)
"Живият бог" (1997)
"Картаген" (2000)
"Точно в три" (2008)
"Какво ми каза свободата / Что мне сказала свобода", стихотворения и преводи на български и руски език (2012, Москва, "Центр книги Рудомино")
"Нищо" (2015)
"И замирисва на море" (2019)
"Излизане от съня" (2020)
През 2021 г. излиза сборникът му с немерена реч "Откаченият вагон".
Има множество публикации документална и художествена проза, сред които "Хиатус" (2007) в съавторство с Анатолий Корольов (сп. "Иностранная литература", кн. 8, 2008), публицистични и критически статии, есета, литературни анкети и разговори (Б. Окуджава, Ю. Нагибин, Д. Пригов, А. Кучаев, М. Розанова, Вл. Буковски, Е. Евтушенко, Юз Алешковски, Вл. Шаров, Виктор Ерофеев, Е. Попов, А. Корольов, М. Шишкин, С. Гандлевски, Ал. Кабаков, А. Цветков, Св. Василева, П. Ореховски, З. Прилепин, В. Суворов, О. Гордиевски, Анабел Маркова, Робърт Конкуест, Ю. Андрухович, Грегоар Делакур, Ясмина Реза, Ненад Величкович, Йордан Радичков, Вера Мутафчиева, Миряна Башева, Никола Радев, Алек Попов, Христо Бойчев, Елена Алексиева, Владислав Тодоров, Снежана Иванова и др.). Превежда руски, френски и английски поети (Ал. Пушкин, Ал. Блок, В. Хлебников, Д. Хармс, К. Симонов, М. Светлов, А. Вознесенски, Е. Евтушенко, Ю. Кузнецов, Й. Бродски, Ю. Алешковски, Г. Аполинер, Р. Флинт, Дж. Балабан). Негови стихове са включвани в различни представителни антологии на българската поезия в САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Русия, Турция, Чехия, Унгария, Северна Македония и др., превеждан е на почти всички европейски езици.
Участник в редица международни литературни срещи и фестивали, сред които "Интерлит’ 82" (Кьолн, Германия), общоевропейската писателска среща "Литературен експрес 2000", Международната среща на европейските писатели в Ереван (2001), Международните поетични празници в Струга (Македония, 2003), Дунавската конференция за изкуство и култура в Белград (2003), Международните поетични празници "Златен ключ“ в Смедерево, Сърбия (2004), Международната писателска среща в Белград (2004), Четвъртата международна среща за превод, издаване и поставяне на пиеси (Вилньов Ле-з-Авиньон, Франция, 2006), Дните на българската култура "Балканска пролет" в Нормандия (2006), Първия международен фестивал на книгата на открито в Москва (2006), Третият международен руско-грузински поетически фестивал "В търсене на Златното руно" (2009), Дни на духовната култура на България в Москва и Санкт Петербург (2102) и др. През 2009 г. е сред почетните гости на Московския панаир на книгата, а през 2019 г. – на Салона на книгата в Париж.
Носител е на множество награди, сред които наградата "Владимир Башев" за най-добра първа стихосбирка (1977), голямата награда за поезия на в. "Труд" "Златният ланец" (1999), Националната награда "Иван Николов" за най-добра поетична книга (2001), Славейковата награда за лирично стихотворение (2007) и др. През 2009 г. става първият носител на националната награда "Милош Зяпков" за най-добра книга. През 2008 г. Федералната агенция по печата и масовите комуникации на Русия го удостоява с юбилейния медал "Петър I", а през 2013 г. получава наградата на Министерството на културата "Златен век". Лауреат е на международната награда "Русская премия" за "принос в съхраняването и развитието на традициите на руската култура извън пределите на Руската федерация" (2015).
През 2021 г. получава ”Орфеев венец“ – за изключително високи постижения в съвременната българска поезия, и наградата ”Перото“ за цялостен принос към българския литературен контекст.
През 2022 г. за книгата "Откаченият вагон" (2021) Портал Култура му присъжда първа награда в категория "Хуманитаристика" - "заради неговата "немерена реч", която разширява пределите на българската словесност".