Този сайт използва "бисквитки" (cookies) за своята ефективност. Продължавайки напред, Вие сe съгласявате с нашата Политика на поверителност

Начало / Книги / И ЗАМИРИСВА НА МОРЕ

И ЗАМИРИСВА НА МОРЕ

И ЗАМИРИСВА НА МОРЕ

Георги Борисов

И ЗАМИРИСВА НА МОРЕ

Първо издание, 2019

Редактор Васил Балев
Художествено оформление Кирил Златков
Снимка на корицата Алеко Богданов

ISBN 978-954-9772-24-5
Формат 60/90/16.
56 с.

10 лв. (мека корица)

Васил Балев

ЗА СМИСЪЛА И ЗВУКА НА ГЕОРГИ БОРИСОВ

Един от сигурните начини да се почувствам неловко, е да говоря за поезия – особено за тази на Георги Борисов. Та аз не разбирам цели негови стихотворения. Този човек изисква толкова сериозни, почти атлетически усилия от страна на читателя, за да проникне в блестящо построените му, многопластови поеми, че резултатът често е един-единствен: тотално културологично обезсърчение. Тук обаче спират хората със слаби сърца и слаби характери. Другите отместват поглед от страницата; и дълго се взират в нещо незначително (например протритата облегалка на стола), докато у тях не започне да се заражда едно смътно, но все по-силно подозрение: че заложената в тези стихове първична жизненост е много по-трайна от телата, които обитаваме в момента. Тази жизненост е древна, химнична, полусляпа и тъмна, но с всяко движение оформя своята цялост – и се стреми към лъча: този лъч, проникнал през облаците на този следобед. Не мога да се сетя за друг поет в съвременната българска литература, който да притежава толкова белези за несъвременност. И най-парадоксалното е, че именно това прави Георги Борисов настоящ, категоричен и характерен. Някак – извънвремеви. Изумлението от близостта на словото при него е така голямо, че самите думи започват да звучат като манифест на самите себе си. В сюжетната нишка потръпва митът. Точно преброените срички на неговата стихийност говори за безкомпромисен перфекционизъм. Той просто така се е родил – ако не пише по своя си начин, светът му ще потъне в мрак. Само в един негов текст са наблъскани толкова смисъл и звук, колкото други автори не успяват да кондензират в цяла стихосбирка. И вероятно това го прави за много читатели труден, неразбираем, дори отблъскващ.

Спомням си, че веднъж с Георги Борисов пихме вино. На другата сутрин, докато чаках тялото да свърши своята мъдра и мъчителна работа вследствие на чудовищната злоупотреба, посегнах към рафта и извадих книга на Георги. Унило разлистих томчето и погледът ми попадна на следния стих: и духом крепна с дървоядите в иконата. Много се оживих. Как аз, който съм чел почти всичко, което този автор е написал в мерена реч, не съм забелязал този ред? На едно място Марина Цветаева казва, че битът е непреработена вещественост. Имах странното чувство, че дървоядите на Георги преработват конкретната вещественост на дървото – и я превръщат в нещо духовно.

В началото казах, че не разбирам цели стихове от поета. Това, разбира се, беше преувеличение. А и когато пролетният порой измие нещата, ограмоти животните и насити въздуха с чувство за неродени деца, какво има да се разбира. Точно така усещам понякога и поезията на Георги Борисов.

Марин Бодаков за Георги Борисов

Ако той не е на колене пред хората, винаги е бил на колене пред поезията. И ѝ е помагал да се изправи (по руски маниер). В тази книга, с привидно лекомислено заглавие, ме ужаси натрапчивата тематизация на смъртта. И замирисва на смърт е тайното заглавие на тази тънка и брутална книга. Винаги съм се удивлявал на способността на Борисов да вижда замаха и отсечените жестове на вехтозаветността в нашия актуален свят. Неговата работа е първозданното. Нищо и всичко влизат в ръкопашен бой в тези стихотворения. Стихотворения, които са пръв братовчед на поезията на Борис Христов, но без нейната утешителна милувка. Стихотворения, които са заразени от усещането на Атанас Далчев за витаеща празнота, с която се налага да се справим, но при Борисов се мярва и една загадъчна баладична жилка. Могъща работа: леко погнусена и от света и хората му, обидена, категорична, аутистична, катастрофична… Сещам се за един критик, който изобщо не ползва прилагателни, за да не би времето да го опровергае. Аз не мисля за себе си – и в случая хич не ме е страх от суперлативите. Борисов не е моят поет, но безспорно е голям, много голям поет.

http://kweekly.bg/publication/4226

https://video.bnt.bg/bg/a/poett-georgi-borisov-vinagi-me-e-vodila-lyubovta-km-literaturata

За да поръчате книга

Тел. + 359 887 337 411
email: fakelex@tea.bg

Общи условия
Политика на поверителност
Контакт с нас

пл. Славейков № 11
София, 1000
България