МЕР или НОВИЯТ ВИД

Редица предания разказват за моменти, когато човек е бил в директна връзка с така наречените ”божествени“ сили. Връзката е била естествена, но на съвсем ”примитивно“, неосъзнало себе си ниво. С появата на човека и с развитие­то на мисълта (Ментала) сме преминали през различни ета­пи на духовно осмисляне, обожествяване, опоетизиране и ”претворяване“ на тази връзка в символи, образи и концеп­ции… Идва ред на философи, моралисти… на комунисти, ка­питалисти, както и на научните работници, заедно с всички психолози, психоаналитици, информатици… В постоянния си стремеж да усъвършенстваме мисълта, да определим се­бе си, околната среда, както и мястото си в нея, ние сме се отдалечили от корена, от първоизточника. Загубили сме връзката до степен да търсим външни пътища и средства -стигаме до собствено клониране, да се възпроизвеждаме по собствен модел, да се подобрим изкуствено. Незадоволени­ят, вечно търсещ дух, който обитава материята, тялото и изграждащите го клетки, изглежда, все повече ни пречи и поради невъзможността си да се развиваме естествено, тър­сим как да го унищожим. И точно в мига, когато, задушени от самите себе си, сме на път или да се самоунищожим, или да се променим, Мер се провиква: ”…ние вече не искаме един подобрен вид, а различно човечество…“ Доскорошни­те ни подкожни инжекции вече не са достатъчни.

В този том втори от трилогията на Сатпрем за Мер виж­даме как Майка, както са я наричали всички, продължи-телката на Шри Ауробиндо, с безгранична упоритост овла­дява не само физическия, а навлиза и преобразува и клетъчния Ментал. Един по един Тя елиминира всички ”ду­ховни“, ”културни“, ”морални“ и ”социални“ пластове, нат­рупани през последните няколко хилядолетия ”човешки въз­ход“, за да стигне до инволюиралото в плътта ни – до коре­на, до ”меда в скалата“, както са се изразявали ведическите риши, – което е клетъчният Ментал. Тук Мер прави мост в собственото си тяло, което е човешкото тяло, Материя в тялото на земята. Тя успява да създаде мост между живота и смъртта. Там Тя напипва ключа за Новия вид, Супраменталния човек на Шри Ауробиндо.

Подобни твърдения могат да звучат абстрактно за хо­ра, неосъзнали същността на нашия вид (съвсем не устано­вен!), но и напълно конкретно за убедените в нестационар-ността и божествената същност на живота, за тези, в които гори пламъкът на търсещия дух. Интегралната йога на Шри Ауробиндо е пресен въздух за всички, които се задушават не само от религии, идеологии, тоталитарни или демокра­тични режими, а изобщо от всичко изкуствено, макар и та­ка фантастично създадено от самите нас, за да избягаме от… себе си. Тя дава кураж на ония, които с цялото си съ­щество разбират, че идва ред на нещо ново, което сме на път или да изработим, или… сами да се задушим и вероятно самоунищожим.

Не случайно Шри Ауробиндо и Мер се явяват пред нас в тази ключова за човечеството епоха, в която сме прину­дени да станем хора или… да деградираме: ”…или съзнател­но ще изпреварим събитията, или ще бъдем изпреварени от тях“ – казва Шри Ауробиндо. По същото време Малро се провиква: ”Следващият век (XXI – б. м.) ще бъде духовен или няма да го бъде.“ Но ”духовен“ в случая не означава религиозен, нито интелектуален или научен. Стремим се към очовечаване, но за да се възприемем като хора, трябва да сме задминали ”човека“. Необходима ни е дистанция спрямо човешкото, за да го реализираме – очевидно не от позиция на полуживотинското. Супраменталният човек на Шри Ауробиндо не е свръхчовекът на Ницше. Сегашното ни доброжелателно осмисляне (ментализиране, за да сме в езика на автора) с действия, намерения и надежди за повече ”човещина“ всред събитията, на които сме все по-съзна­телни свидетели (а значи и съучастници), не е достатъчно. Този път изискванията са не да продължим да се ”подобря­ваме“, а да станем различни.

Без конкретен план (такова е било състоянието на всич­ки в ”Лабораторията за ускорена човешка еволюция“ на Мер) Сатпрем приема предложението на Мер и от 1960 го­дина насетне записва на магнетофон някои от преживява­нията й, които Тя му доверява. Така се ражда ”Дневникът на Мер“, свидетелството за откриване на нов начин на жи­вот в човешко тяло, в Материята, практическо продълже­ние на Интегралната йога на Шри Ауробиндо.

Сатпрем и сподвижничката му Суджата остават докрай най-близко свързани с Мер. От всички биографи и опити за представяне на живота и събитията през тази епоха Сатп­рем може би стои най-близо до същността на нещата.

В съзнанието ни изплува образът на Авраам, който на­пуска родната си земя* (* Месопотамия. – Б. ред), за да се упъти към обещаната, но непозната земя. Подобен е подходът на Мер, който, едновре­менно с осъществяването си, постепенно разкрива своя дъл­бок смисъл. Или, както казва Сатпрем: ”Чудото на Пионе­рите е, че вървят в нищото и когато минават, то се превръща в нещо. Те изтръгват ново виждане там, където на пръв поглед няма нищо. В това е тяхната благодат и подаръкът им за света.“

Настоящият процес на промяна в света, толкова болез­нена и все още така повърхностно разбрана, става все по-наложителен. Ускорението расте, а същевременно искаме всичко да спре или сякаш да придобие още по-големи из­мерения, само и само да има промяна. Понятията ”време“ и ”пространство“ се менят. Човешкият ”терен“ се разорава все по-дълбоко. Скритото или досега усърдно прикривано­то е заставено да ни се яви под каквато и да е форма. Лъжа­та, досега повече или по-малко воалирана, става все по-яв­на, арогантна и неприемлива. Все по-ясно осъзнаваме, че болката от това ”да не СМЕ“ е нетърпима. Все повече искаме да заменим многословието, изразяващо ментализи-рано несъзнание, с разширено, разбиращо съзнание. Тър­сим как да се отворим спрямо Универсалното, да Му по­могнем, да Му дадем възможност през и чрез нас да извър­ши необходимото.

Бунтът на Сатпрем изглежда още по-истински, а из­вършеното от Шри Ауробиндо и Мер надминава очакванията и в най-вълшебните приказки.